Глукома

Глаукомата е невродегенеративно заболяване, при което настъпват характерни промени в диска на зрителния нерв (папилата) и в ретината. Те се изразяват в загуба на нервни клетки, водеща до атрофия и екскавация на зрителния нерв, които се съпътстват с прогресиращо ограничаване на периферното зрение и снижение на зрителните функции до слепота. Глаукомата е на второ място като причина за слепота след катарактата, но слепотата, причинена от катаракта, е оперативно лечима, поради което глаукомата остава на първо място като причина за невъзвратима слепота.

glakoma

 

 

 

 

 

 

Основното деление на заболяването е на първична и вторична глаукома.

– Първична – дължи се на относително запушване на очните канали, вследствие на което вътреоточното налягане нараства. Протича бавно (в продължение на години), с редки изключения без симптоми. 

– Вторична е когато причинителят не се дължи на естественото стареене. Обикновено е съпътствана от други заболявания. С ясно изразени симптоми и често с бързо развитие. 

– Конгенитална (вродена) е когато възниква непосредствено след раждането

Рисковите фактори за възникване на глаукома са многобройни. Най-важният от тях е повишеното вътреочно налягане. Нормално вътреочното налягане е между 10 и 21 mmHg. 

Фактът, че хора с нормални стойности на вътреочното налягане могат да развият глаукома, показва, че то не е единственият рисков фактор. 

Лечението при глаукома е симптоматично и цели снижаване на вътреочното налягане до нормални стойности, а при вече увредена папила и до по-ниски.

Медикаментозното лечение бива местно – капки, мехлеми и общо. Местно се прилагат медикаменти, които намаляват вътреочното налягане.

Лазерна трабекулопластика – безкръвна процедура, чрез която се цели подобряване оттичането на вътрекамерната течност. Възможно е след прилагането й вътреочното налягане пак да се повиши.  

Оперативно лечение – цели се създаване на нови пътища за оттичане на вътрекамерната течност (фистулизираши операции).

BulgariaTurkeyEnglish